Лицето на Патриша се озарява, когато си спомня за детството, когато е играла с други деца по хълмовете около Наукалпан де Хуарес – тучна, гориста местност на запад от Мексико Сити, осеяна с пещери, изваяни от потоци и каньони, и гъмжаща от диви животни. Сега тя е горд екскурзовод и домакин в малка част от Наукалпан, която се е запазила, но е и изцяло преобразена в сюрреалистична общност и приказен знак на почит към мексиканското изкуство и култура. „Обичам да споделям това място с хората, защото се гордея с него.“ – разказва Патриша. „Не искам да го пазя само за себе си или за съседите си. Мисля, че това е нещо, което си заслужава да се види, почувства и преживее.“ Да споделиш любимото си кътче на света с други хора е мотивацията, която обединява множество домакини в Airbnb. Малцина имат възможността да споделят място с такава завладяваща красота, като „Гнездото на Кетцалкоатъл“ на Патриша. Мястото е кръстено на бог полуптица-полузмия на ацтеките и представлява комбинация от екзотичен парк и жилищен комплекс, построен в гигантска, сложно декорирана и ярко оцветена скулптура, която се извива насред пейзажа. Това е шедьовър, проектиран от Хавиер Сеносиан, мексиканският архитект, който е пионер на красивата „органична архитектура“. Домът на Патриша е един от 10-те в комплекса и е единственият, предлаган в Airbnb. Представлява просторен апартамент с 5 спални, кръгли прозорци, извити тавани и други чудати архитектурни особености, вградени в „корема“ на змията. Модерният декор и обзавеждане придават на мястото ефирно усещане, което изненадващо подхожда на неподправената среда около него.

Идеята да стане домакин на пълен работен ден се заражда у Патриша благодарение на една от сестрите ѝ, която вече дава под наем къща в Airbnb. Това съвпада и с желанието на Патриша да напусне суматохата и хаоса в Мексико Сити и да ги замени с място, изпълнено със зеленина и спокойствие. От 2015 г. насам тя приема ролята си с изключително усърдие. Патриша обикновено посреща гостите си лично и ги повежда из апартамента, в който се влиза през отвор отстрани в змията. Тя истински цени изразите на удивление от гостите, изказани на различни езици, докато се запознават с обстановката – всички онези „Уау!“, „Леле!“ и „Еха!“. „Въпреки че са виждали снимки, гостите винаги се изненадват от размера на сградата и природата около нея, от тишината и спокойствието, които усещат.“ – споделя тя. Патриша обича да предлага на гостите си обиколка на имота. И за мнозина това се превръща в един от акцентите на престоя им в „Гнездото на Кетцалкоатъл“. Обиколката на имота лесно може да прерасне в едно 3 – 4-часово приключение, ако гостите са на такава вълна. Има какво да се види на това място с размери над 160 000 кв. м., което е отчасти застроено и отчасти представлява непокътната природа. А темпото на Патриша нарочно е по-бавно. Обикновено показва устата на змията, изградена около естествена пещера, насърчава гостите да разгледат различни цветя и дървета, да забележат ярките цветове на листата, звуците на гората и различните материи, създадени както от природата, така и от човека. „Понякога ги приканвам да ходят боси по тревата и да усещат това пространство.“ – споделя тя.

На всяка обиколка тя ще говори за Хичол – местните жители от централната планинска област на Мексико, които са известни със своите пъстри бижута и изкуство с мъниста. „Змийската глава е направена под голямо влияние на Хичол.“ – разказва Патриша. Цветните керамични кръгове, инкрустирани в главата, очите и зъбите на змията, както и много други детайли от фантастичната структура на Сеносиан, са вдъхновени от изкуството на Хичол. „Едно от нещата, които искахме да впишем в това място, е цветът на Мексико.“ – добавя Патриша. Патриша също учи гостите за лечебните растения, които виреят на мястото, и как се използват от Хичол и други. Ако усети, че гостите са отворени към идеята, може да ги покани да се присъединят към нея в обща медитация след обиколката. В крайна сметка, това, което я мотивира, е желанието ѝ да сподели изкуството, културата и естествената красота на Мексико, заедно с изживявания и чисто човешка връзка. „Осъзнах, че гостите ми може да са китайци, мексиканци, испанци, австралийци или от други народности, но всички ние имаме чувства, всички обичаме, всички сме хора.“ – казва тя. Хората може да изглеждат различно, добавя тя, „но отвътре ние много си приличаме“. Надява се, че благодарение на потапянето им в природата, мексиканската култура и престоя им в „Гнездото на Кетцалкоатъл“, гостите ѝ ще си тръгнат трансформирани. „Това, което ми харесва в настаняването на гости и връзката с гостите ми е, че те получават не просто пътуване, а изживяване, и това изживяване е много значимо за тях.“ – разказва тя. „Ваканцията е като пауза и бих искала да споделя с тях тази пауза, за да погледнат вътре себе си и да разберат какво искат и кои са.“