Superhost spotlight: filling a home with life after loss
Супердомакинът Мариан внезапно се озовава сама в къщата, която тя и покойният ѝ съпруг са ремонтирали заедно. За да се съвземе, тя започва собствен бизнес, като отваря дома си в Калифорния за гости от целия свят. Със свои думи тя споделя как настаняването на гости придава нов смисъл на нейния живот и какво означава да бъдеш жена предприемач:
Имаше нещо благотворно в това да имаш живот, хората отново да идват в къщата.
Когато загубих Майк, изпитвах огромно чувство на загуба, пустота, празнота. Той беше опериран през май 2017 г., което трябваше да бъде стандартна процедура, но имаше усложнения и той не оцеля. Четири дни преди това бяхме отпразнували 26 години заедно.
Дъщеря ми се премести у дома, за да остане при мен. Почти година по-късно тя отново се премести и изведнъж се оказах сама в къщата.
Не си спомням конкретен инцидент или причина, поради която станах домакин. Това просто не преставаше да се появява в съзнанието ми. След това, през септември 2017 г., предприех пътуване, за да посетя приятели в Орегон, и там отседнах в Airbnb. Домакинът беше прекрасен човек и аз му обясних какво се беше случило. Започнах да осъзнавам, че настаняването на гости може да е възможност за мен.
Със смъртта на съпруга ми пенсията му беше прекратена, а това се оказа голяма загуба на доходи. Работя за себе си като учител, писател и озеленител. Просто не бях в състояние да се съсредоточа.
Във въображението ми Airbnb беше източник на лесен паричен поток. Но всъщност е работа. А като жена, която е сама, определено се притеснявах за безопасността. Купих ключалки за стаите за гости и за моята стая, но мисля, че заключих вратата си само веднъж, когато имах гост, който се настани доста късно през нощта. Мой приятел, който също е домакин, предложи да напиша описание на дома си, за да привлека хората, които искам, и засега изглежда, че е това работи. Може би е наивно, но вярвам, че повечето хора са добри.
Настаняването на гости се превърна в начин животът ми да бъде по-малко отшелнически. Стана причина да поддържам къщата чиста, причина да не се предавам. Трябва да се стегнеш малко. Всичко това беше хубаво.
Спомнях си за Майк покрай всеки човек, който идваше. Това едновременно ме натъжава и вдъхновява.
Той обичаше да работи по тази къща. Беше дърводелец. Когато купихме къщата през 1995 г., тя беше потрошена, имаше нужда от освежаване и той я направи такова красиво място за живеене. Някак мога да усетя духа му, енергията му, когато хората влизат в къщата, забелязват дърворезбата и ахват от възхищение.
Толкова се гордея. Гордея се с двама ни. Прекрасно е, че мога да споделя това.
В началото казвах на гостите, че току-що съм загубила съпруга си. След това, малко по малко, загубата вече не беше първото нещо, което споделях.
Чувствам се невероятно благословена с гостите, които имах. Тъй като живея в Санта Моника, те искаха да отидат на плажа, до кея или във Винис, така че всъщност не ги виждах. Беше идеално – все още имах нужда от много пространство и тишина.
Понякога си говорехме на по кафе или се разполагахме на люлката на верандата в компанията на чаша вино и океанския бриз. Някои от гостите бяха просто прекрасни хора, с които да разговаряш. Това ми напомняше, че животът продължава, колкото и клиширано да звучи.
Един от гостите беше млада жена. Не бях споменала, че Майк е починал, но може би тя беше забелязала снимките му в къщата. Тя ми каза, че е загубила приятеля си няколко месеца по-рано при злополука. Така се озовах в невероятно положение – можех да разтворя не само къщата, но и пространство, в което тя да говори за загубата си с някого, който разбира. А за мен тя беше някой, с когото можех да говоря за Майк. Имахме обща основа, бяхме в невероятен синхрон. Няколко пъти си изпращахме съобщения. Тя може да се върне, а може би – не, но всяка от нас за малко се докосна до живота на другата.
Като домакини споделяме пространство, но понякога това е място, в което споделяме много повече.
Отваряйки дома си, можех да дам нещо, дори когато се чувствах толкова изчерпана.
Сега имам собствен бизнес. Много мога да споделя за ползите от това човек сам да си е шеф и да има пълен контрол върху посоката, в която се развива живота му. Жената изпитва истинско чувство на сила, когато управлява собствен бизнес.
Може да прозвучи малко нелогично, но има нещо толкова свято в посрещането на непознат човек. Ние, домакините, служим като водачи на уморените пътници. А когато сме болни, наранени и самотни, това взаимодействие и връзка ни дава малко изцеление.
Снимките са предоставени с любезното съдействие на Мариан