Сандбордингът по дюните беше абсолютен прилив на адреналин! Спускането по огромните бели пясъчни дюни с вятър в лицето и нищо друго освен открито небе пред вас е тръпка, която няма да забравите. Скоростта, спусканията, меките приземявания – всеки спуск ни караше да се смеем и да сме готови за още един спринт.
Бяхме трима и всяко спускане се усещаше по-голямо и по-бързо от предишното. Гледките от върха са нереални, а спускането е чисто вълнение.
Нашият домакин беше невероятен – знаещ, търпелив, внимателен и страхотен комуникатор – уверяваше ни, че всичко е наред, но ни позволяваше да се развихрим.