Хубавото на пътуването е, че никога не знаете кого ще срещнете, когато се отклоните от картата и избягвате обичайните туристически капани.
Днес взех влака от Лисабон до Синтра, за да се срещна с Филипе, биолог, станал фотограф.
Той не снима с телефон или с камера Leica. Той работи със стъклени плочи, колодий и химикали, които могат да ви приспят, ако вдишате твърде дълбоко.
Той ме напътстваше през целия процес, като покри плаката с гъст сироп от колодий, накисна го в сребърен нитрат, докато не стана чувствителен към светлина, след което го изложи на светлина, докато все още беше мокър. Без фотошоп. Без филтри. Без предпазни мрежи.
Имахме 15 минути, може би по-малко, преди всичко да се разпадне. Застанах пред обектива и се опитах да не мигам в продължение на шест дълги секунди. След това се преместихме в тъмната стая за разкриването.
Да го гледаш как работи е като да гледаш някой да измисля нещо от друг век. Бавно. Методично. Рисковано. Красиво. Това е ритуал, който има смисъл само ако сте обсебени.
Уникално изживяване 10/10✨